Толкова ми е трудно да живея днес без теб,
уплашени, думите забравят за разкоша си.
И сънят ми е сън като вечна, пустееща степ,
а тъжни, блуждаят очите ми от безразличие.
Толкова ми е трудно съвсем сама да дишам,
а някога дишахме любовта си единствено с теб.
Днес тишината ми в вените е вечната скитница,
забравих какво значи любов. От твойте ръце.
Толкова ми е трудно без твоето нежно обичане.
Дори на срички. Малко само… Нямам те сега.
А как жадувам за нашето, нежното разсъмване,
защото си… Отдавна си ми. Сърцето. И душата.
Ти си ми
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115082508764
Свидетельство о публикации №115082508764
Рецензии
