Ион Деген Мой товарищ, в смертельной агонии Мой др

„МОЙ ТОВАРИЩ, В СМЕРТЕЛЬНОЙ АГОНИИ...”
Ион Лазаревич Деген (1925-2017 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОЙ ДРУГАРЮ, СРЕД СМЪРТНА АГОНИЯ

Мой другарю, сред смъртна агония
да вопиеш за помощ недей.
По-добре е кръвта ти отронена
мойте мръзнещи длани да сгрей.
Не плачи като мъничък, в този час
не ранен – ти си само убит.
Твойте валенки взимам за спомен аз.
Нова битка с врага предстои.

               * Написано през декември 1944 г., стихотворението се е преписвало и предавало устно в различни варианти като творба на неизвестен поет-фронтовак. Авторството на Деген става известно чак в края на 80-те години.


Ударения
МОЙ ДРУГАРЮ, СРЕД СМЪРТНА АГОНИЯ

Мой друга́рю, сред смъ́ртна аго́ния
да вопи́еш за по́мошт неде́й.
По-добре́ е кръвта́ ти отро́нена
мо́йте мръ́знешти дла́ни да сгре́й.
Не плачи́ като мъ́ничък, в то́зи час
не ране́н – ти си са́мо уби́т.
Тво́йте ва́ленки взи́мам за спо́мен аз.
Но́ва би́тка с врага́ предстои́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ион Деген
МОЙ ТОВАРИЩ, В СМЕРТЕЛЬНОЙ АГОНИИ... (вариант 1)

Мой товарищ, в смертельной агонии
Не зови понапрасну друзей.
Дай-ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
Ты не плачь, не стони, ты не маленький,
Ты не ранен, ты просто убит.
Дай на память сниму с тебя валенки.
Нам ещё наступать предстоит.


Ион Деген
МОЙ ТОВАРИЩ, В ПРЕДСМЕРТНОЙ АГОНИИ... (вариант 2)

Мой товарищ, в предсмертной агонии
Не зови ты на помощь людей.
Дай-ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
И не плачь ты от страха, как маленький,
Ты не ранен – ты только убит.
Я на память сниму с тебя валенки,
Мне еще воевать предстоит.




---------------
Руският и израелски поет, писател и публицист Йон Деген (Ион Лазаревич Деген) е роден на 4 юни 1925 г. в гр. Могильов Подолски, Украйна. През юли 1941 г. отива доброволец на фронта. Сражава се като пехотинец, командир на танк, командир на танков взвод и командир на танкова рота. Четири пъти е раняван, носител е на много ордени и медали, два пъти е представян за званието Герой на Съветския съюз. През 1951 г. завършва Черновския медицински институт, а през 1965 г. защитава кандидатска дисертация. Работи като травматолог в Киев. Има над 90 научни статии, родоначалник е на научната магнитотерапия. Доктор на медицинските науки (1973 г.). През 1977 г. емигрира в Израел, където работи като лекар-ортопед. Публикува стихове, разкази и очерци в списания в Русия, Украйна, САЩ,  Австралия, Израел и др. страни. Автор е на книги с поезия и проза като „Из дома рабства”, „Стихи из планшета”, „Иммануил Великовский”, „Портреты учителей”, „Война никогда не кончается”, „Голограммы”, „Невыдуманные рассказы о невероятном”, „Четыре года”, „Стихи”, „Наследники Асклепия” и др. Член е на редколегията на сп. „Голос инвалида войны”. Умира на 28 април 2017 г. в гр. Гиватаим, Израел.