Защото искам да те разведря

В шепите си съм събрала
глътки чист, планински въздух,
с дивното ухание на теменуги. 
Пръски от ликуващ водопад.
Лекокрил и закачлив  ветрец,   
на полските цветя със аромата.
Събрала съм за теб
и капчици от утринна роса,
зрелостта на житни ниви, 
ивичка от пъстрата дъга,   
омайността на лятната поляна, 
притихнала под ласката 
на  слънчевия  лъч.
Късчета  от звездното небе,   
и от сребристата луна. 
От топлата и ведра утрин,
приласкала обич и мечти, 
вплела в тях надеждата
за сбъднатост и споделеност.
Какво остана  друго...
Ами... прибави го ти
и пусни душата си да полети!!!

EN_fi_su_EL_Леналеночка 


Рецензии