Катрен

 
Утрото настъпва,
изкъпано от дъжд.
В стенограма праща
нежни мисли
с капки по листата.
И отрано бърза ден
като сприхав мъж,
от вчера разпиляното събира
и оставя росен гланц
по белотата на брезата.
…

По пясъчни следи на плажа
последната вълна
себе си оставя
до следващото междучасие.
И после с невидими гребла
пори на чувствата негата,
и рисува нови слънцешария.
…

А вечер, кога луната приюти
кошер от палави звезди,
целунали безкрая, тогава
събирам капчици дъждовни
в шепи от всички ширини
и с тях настилам пътя,
а в края му за мен и теб
рисувам си… параклис-
само от стени и без икони,
сред които свещите горят
и за нас единствено се молят.
…

Тогава знам- безтегловно утрото
в очите ни на зазоряване наднича.
И всеки миг е от нас отлитнал
като корабът затънал в плитчините,
и не можем нищичко да върнем,
само спомен е земното в очите ни,
само спомен е… изпепелен от време,
и че някога била съм обич,
и че някога съм била обичана.