Препъна се лятото. Жулна крака.
Високо от горе видя го небето.
Реши да го вдигне. Дъждовна ръка
през облаци гъсти протегна към него.
Облиза му раните, огънят в тях.
Изтръска очите му, с болка налети.
Но с тази внезапна, студена вода
във тялото лятно хлада се разнесе.
Изстина горкото, до орех се сви.
Сандалите скъсани хвърли далече.
И с мокри, от капките жълти коси,
то своите есенни дрехи навлече.
Спънато лято
© Copyright: Милена Йорданова, 2015
Свидетельство о публикации №115082003837
Свидетельство о публикации №115082003837
Рецензии
