Мухарбек Кочисов Орел

„ОРЕЛ”
Мухарбек Григорьевич Кочисов (1920-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОРЕЛ

Твой жребий – черната скала,
в небе високо две крила.
Съдбата ти – небесен път,
под твоя взор блести светът.

И нека буря, ураган
и смерч, завъртащ смъртна бран,
крилата ти да не сломят –
прегърнал вятъра крилат.

Крепи сърцето ти кураж,
ти плуваш в облака кипящ.
О, в порив смел да бях си взел
сърце стоманено, орел!


Ударения
ОРЕЛ

Твой жре́бий – че́рната скала́,
в небе́ висо́ко две́ крила́.
Съдба́та ти – небе́сен пъ́т,
под тво́я взо́р блести́ светъ́т.

И не́ка бу́ря, урага́н
и сме́рч, завъ́рташт смъ́ртна бра́н,
крила́та ти да не сломя́т –
прегъ́рнал вя́търа крила́т.

Крепи́ сърце́то ти кура́ж,
ти плу́ваш в о́блака кипя́шт.
О, в по́рив сме́л да бя́х си взе́л
сърце́ стома́нено, оре́л!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Мухарбек Кочисов
ОРЕЛ (перевод с осетинского языка на русский язык: Таймураз Саламов)

Твой жребий – черная скала,
В высоком небе два крыла.
Небесный путь – судьба твоя,
Ты видел дальние края.

Пусть непогода, буря, смерч,
Пусть ураган, несущий смерть –
Твоих им крыльев не сломать, –
Привык ты ветер обнимать.

С отвагой в сердце ты живешь,
В кипящих тучах ты плывешь.
О, если б я, как ты, обрел
Стальное сердце, мой орел!

               1939 г.




---------------
Руският и осетински поет и преводач Мухарбек Кочисов (Мухарбек Григорьевич Кочисов) е роден на 1 май 1920 г. в с. Олгинско, Северна Осетия. Пише стихове от 1934 г., първите му поетични публикации са от 1937 г. Завършва педагогически техникум (1938 г.), след което учи в литературния факултет на Североосетинския педагогически институт. По време на следването работи като преводач, кореспондент и репортер на в. „Арыгон большевик”. През 1941 г. отива доброволец на фронта, завършва военно училище и като лейтенант се сражава в битките за освобождението на Осетия и Северен Кавказ. Носител е на орден „Червена звезда” и на медал „За храброст”. Продължава да пише поезия, публикува във фронтовия печат. Участва със 17 стихотворения в поетичния сборник „Мы любим” („Мах уарзэм”, 1940 г.). Много от стиховете му се превръщат в популярни песни. Загива на 17 април 1944 г. в боевете за освобождението на украинския гр. Ямпол.