Сергей Рафалович Мертвый город Мъртвият град

„МЕРТВЫЙ ГОРОД”
Сергей Львович Рафалович (1875-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МЪРТВИЯТ ГРАД

Улици тесни, прозорчета малки.
Покриви плоски над сиви стени,
камъни стари сред лишеи жалки,
бледи бои в избледняващи дни.

Вис начумерена, сводове вяли,
зла калимавка на облачен плот,
в тъмни канали води застояли,
звуци замлъкващи в секнал живот.

Криви стъпенки към входове древни,
в рани нетленни жълтеещ сух мъх.
С жална молба или с песен последна
в стари икони възнасящ се дъх.

Плач погребален в духа на фонтана,
гибел на сънни мухи в светлина...
И – над мъгливото всичко – саванът,
сякаш забрадка на стара жена.


Ударения
МЪРТВИЯТ ГРАД

У́лици те́сни, прозо́рчета ма́лки.
По́криви пло́ски над си́ви стени́,
ка́мъни ста́ри сред ли́шеи жа́лки,
бле́ди бои́ в избледня́вашти дни́.

Ви́с начуме́рена, сво́дове вя́ли,
зла́ калима́вка на о́блачен пло́т,
в тъ́мни кана́ли води́ застоя́ли,
зву́ци замлъ́квашти в се́кнал живо́т.

Кри́ви стъпе́нки към вхо́дове дре́вни,
в ра́ни нетле́нни жълте́ешт сух мъ́х.
С жа́лна молба́ или с пе́сен после́дна
в ста́ри ико́ни възна́сяшт се дъ́х.

Пла́ч погреба́лен в духа́ на фонта́на,
ги́бел на съ́нни мухи́ в светлина́...
И – над мъгли́вото вси́чко – сава́нът,
ся́каш забра́дка на ста́ра жена́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Рафалович
МЕРТВЫЙ ГОРОД

Узкие улицы, низкие окна.
Плоские крыши на серых стенах;
Между камней вековые волокна;
Бледные краски в отцветших тонах.
 
Неба угрюмого мрачные своды,
Туч нависающих черный клобук;
В темных каналах заснувшие воды;
Жизни отжившей смолкающий звук.
 
К папертям древним кривые ступени;
В ранах расселин желтеющий мох.
Трепетной просьбы иль жалобной пени
К лику святых возносящийся вздох.
 
Плач погребальный в журчанье фонтана;
Сонный полет умирающих мух...
И – надо всем – покрывало тумана,
Как кружевная косынка старух.

               1901 г.




---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Сергей Рафалович (Сергей Львович Рафалович) е роден на 4/16 август 1875 г. в Одеса. Първото си стихотворение публикува в сп. „Биржевые ведомости” през 1893 г. Завършва историко-филологическия факултет на Петербургския университет. От 1909 г. живее във Франция и в Русия, а през 1922 г. емигрира окончателно и до края на живота си живее в Париж. Редактира сп. „Орион”, сътрудничи на издания като „Жар птица”, „Студенческие годы”, „Москва”, „Вопросы жизни”, „Русская мысль”, „Золотое руно”, „Аполлон”, „Дневники писателей”, „Новая иллюстрация”, „Красные зори”, „Огонек”, „Звезда”, „Мир божий”, „Новое дело”, „Отечество”, „Русское слово”, „Петербургская газета”, „Петроградская газета” и др. Автор е на пиесите „L'une et l'autre” (1900 г.), „Храм Мельпомены” (1902 г.), „Красота” (1903 г.), „Река идет” (1905 г.), „Отвергнутый Дон-Жуан” (1907 г.), „Марк Антоний” (1923 г.) и на над 30 книги на руски и френски език, сред които стихосбирките „Стихотворения” (1894 г.), „Poemes” (1900 г.), „Весенний ключ” (1901 г.), „Светлые песни” (1905 г.), „Стихотворения” (1913 г.), „Зеркало души” (1914 г.), „Стихотворения” (1916 г.), „Триолеты” (1916 г.), „Стихи России” (1916 г.), „Семи церквам” (1919 г.), „Симон Волхв” (1919 г.), „Горящий круг” (1923 г.), „Зга” (1923 г.), „Август” (1924 г.), „Терпкие будни” (1926 г.), книгите с проза и драматургия „Противоречия” (1903 г.), „Женские письма” (1906 г.), „Театр. Пять пьес” (1913 г.) и др. Умира на 15 ноември 1944 г. в гр. Бро, Франция.