Кладенецът, Колодец - пер. В. Латынина

Дали пресъхва кладенецът на душата,
или го просто времето затлачи?
Притискат ме въпросите-палачи,
и мътят му безжалостно водата?

А колко чист и бистър той струеше –
око небесно, божия зеница.
И в него ясна трепкаше звездица –
утеха подир дните ми горещи.

Един ли жаден покрай него мина
след оран, зной, след битка непосилна
да черпи от водата изобилна –
целебен дар от райската градина.

Понякога по сумрачното дъно
слова и камък хвърляха със злоба –
кънтяха глухо като зла  прокоба,
докато пак надеждата прозвънне.

На геранилото звука безсънен
осмисля дните, дългите ми нощи.
Водата ми от кладенеца още
очаква жаден пътник тук да свърне.

КОЛОДЕЦ

Пересох ли колодец души,
Или время его засорило?
Только память опять ворошит
Мой колодец, затянутый илом.

Был он полон водой ключевой
И сияла там божья зеница.
А звезда, что гляделась в него,
Даже днем продолжала искриться.

Сколько путников страдной порой,
Если мучила острая жажда,
Наслаждались холодной водой -
Божьим даром Эдемского сада!

Иногда на глубокое дно
Злое слово и камень бросали -
И мутилось на время оно,
Но потом очищалось слезами.

Вновь катушка колодца поет,
Смыслом жизни его наполняя,
И вода новых путников ждет -
Не болотная, а ключевая.

Перевод с болгарского: Валерия Латынина