Владимир Павлинов Холода Студове

„ХОЛОДА”
Владимир Константинович Павлинов (1933-1985 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СТУДОВЕ
                На мама

Ти в печката дърва сложи
и бухти омеси.
В Русия страшен мраз кръжи,
в Русия мраз виси.

Безмълвен лес, безлюден свят,
в полето – ни следа,
такива студове стоят,
такава е беда!

Ех, мамо! Мъчи те това.
Сняг вихрен те терзай.
Оставяй тежките дърва,
да ти помогна дай.

Защо ти все сама, без страх
не спираш тежък труд?
В четирдесет и втора, ах,
какъв безкраен студ!

Натрупва скреж жесток покров,
в нощта се стеле той.
Брашно, примесено с картоф,
в полето – вълчи вой.

Сред мрака снежен дим се вий,
безкрайна е нощта.
Евакуирани сме ний
и нямаме баща.

Вилнеят вънка висоти
и изворът е в лед.
Война, каква беда си ти!
Война. Беда безчет!

В арбатския ни дом красив
остана тишина.
Поел двуцветния молив,
рисувам аз война.

Червени танкове напред.
Под алени стрели
се срива черен самолет
и черен танк гори...

По-лют, по-снежен огън друг
не ще възправи свод.
Евакуирани сме тук
вовек от тоз живот.

Навява, с черния си мраз
небесният безкрай
ще се стовари върху нас
и ще ни смачка май.


Ударения
СТУДОВЕ

Ти в пе́чката дърва́ сложи́
и бу́хти омеси́.
В Руси́я стра́шен мра́з кръжи́,
в Руси́я мра́з виси́.

Безмъ́лвен ле́с, безлю́ден свя́т,
в поле́то – ни́ следа́,
таки́ва студове́ стоя́т,
така́ва е беда́!

Ех, ма́мо! Мъ́чи те това́.
Сняг ви́хрен те терза́й.
Оста́вяй те́жките дърва́,
да ти помо́гна да́й.

Защо́ ти все́ сама́, без стра́х
не спи́раш те́жък тру́д?
В чети́рдесет и вто́ра, а́х,
какъ́в безкра́ен сту́д!

Натру́пва скре́ж жесто́к покро́в,
в ноштта́ се сте́ле то́й.
Брашно́, приме́сено с карто́ф,
в поле́то – въ́лчи во́й.

Сред мра́ка сне́жен ди́м се ви́й,
безкра́йна е ноштта́.
Евакуи́рани сме ни́й
и ня́маме башта́.

Вилне́ят въ́нка висоти́
и и́зворът е в ле́д.
Война́, каква́ беда́ си ти́!
Война́. Беда́ безче́т!

В арба́тския ни до́м краси́в
оста́на тишина́.
Пое́л двуцве́тния моли́в,
рису́вам а́з война́.

Черве́ни та́нкове напре́д.
Под а́лени стрели́
се сри́ва че́рен самоле́т
и че́рен та́нк гори́...

По-лю́т, по-сне́жен о́гън дру́г
не ште́ възпра́ви сво́д.
Евакуи́рани сме ту́к
вове́к от то́з живо́т.

Навя́ва, с че́рния си мра́з
небе́сният безкра́й
ште се стова́ри върху на́с
и ште ни сма́чка ма́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Павлинов
ХОЛОДА
                Маме

К печи поленья поднеси,
оладьи замеси.
Трещат морозы на Руси,
морозы на Руси.

Безмолвен лес, безлюден сад,
и в поле ни следа –
такие холода стоят,
такие холода!

Ах, мама! Ты едва жива.
Постой, ты вся в снегу.
Оставь тяжёлые дрова,
давай я помогу.

Зачем ты всё – сама, сама?
Не стой на холоду…
Какая долгая зима
в сорок втором году!

Не тает иней по углам,
а ночь – над головой.
Мука – с картошкой пополам,
над полем – волчий вой.

Дымятся снежные холмы,
и ночи нет конца.
Эвакуированы мы,
и нет у нас отца.

Так страшно дует из окна,
и пруд промёрз до дна.
Так вот какая ты, война!..
Что говорить? Война.

Забыл я дом арбатский наш,
тепло и тишину.
Я брал двухцветный карандаш.
Я рисовал войну.

Шли танки красные вперёд.
Под ливнем красных стрел
вниз падал чёрный самолёт
и чёрный танк горел…

Лютее, снежнее зимы
не будет никогда.
Эвакуированы мы
из жизни навсегда.

Метёт, а небо так черно,
что кажется: сейчас
на нас обвалится оно –
да и придавит нас.




---------------
Руският поет Владимир Павлинов (Владимир Константинович Павлинов) е роден на 22 януари 1933 г. в Москва. Пише стихове от детските си години. Завършва Московския нефтен институт (1959 г.). Работи на обекти в Алтай и в Средна Азия. През 1961 г. заедно с още трима поети участва в поетичния сборник „Общежитие”. По стиховете му се изпълняват бардовски песни като „Три сосны”, „Холод”, „Горький мёд” и др. Автор е на стихосбирките „Лицо” (1968 г.), „Соль” (1974 г.), „Три любви” (1979 г.), „Говорю начистоту” (1981 г.), „Настоящее время” (1982 г.), „Испытание на прочность” (1983 г.) и „Стихотворения” (1985 г.). Умира на 22 март 1985 г. в Москва.