Джек Алтаузен Мать Майка

„МАТЬ”
Яков/Джек Моисеевич Алтаузен (1907-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МАЙКА

Тя не спи, сърцето й боли я,
блъска гръд; среднощна тъмнина,
без звезди е, зимен вятър вие
и тече навсякъде война.

Зад стъклото явор стене в двора,
котка мърка в сънна тишина.
Празен дом. Мъжа погреба скоро.
Синовете? Те са на война.

Двамата големи пращат вести
и в живота й самотен, сив,
те душицата й галят често,
но най-малкият – дали е жив?

Ни писмо, ни картичка пристига.
Где е? Как е? Нощ. Селото спи.
Кашлица дочува и се вдига:
„Кой ли в късна доба се отби?

Ех ти, мъка, от съня отвикнах...”
Тя отваря, вятър я влече,
свива се на прага и възкликва:
Малкият е, скъпото синче!

С майчина прегръдка го притиска.
Той стои, обраснал е с брада,
тоз, когото в детството му близко
къпала бе с топличка вода.

Слаби са нозете – от живота.
Печка пална, маса сложи там.
– Как си, мили, откъде, от фронта?
В отпуска ли?
– Не, дойдох си сам.

Сам дойдох! – повтори и замлъкна.
Не пожали белите коси.
Погледът й се изпълни с мъка,
тя сина си с поглед покоси.

Майчиният поглед не потрепна –
страшен дълъг майчин поглед клет,
след това беззвучно му прошепна:
– Връщай се назад, бъди проклет!

В нашия живот закони има:
Бием в боеве фашистка гад,
който изменил е на родина,
той от майка ще е прокълнат.


                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Джек Алтаузен
МАТЬ
 
Ей не спится, что-то сердце ноет,
Ломит грудь, а ночь темным-темна,
Звезд не видно, зимний ветер воет,
И, куда ни глянь, везде война.
 
Стонет явор за окном уныло,
Кот мурлычет в сонной тишине.
Пусто в хате. Мужа схоронила,
А сыны? Где ж быть им – на войне.
 
Двое шлют ей радостные вести.
Хоть и горько дома жить одной,
Но за старших двух душа на месте,
Только младший – жив ли он, родной?
 
От него ни писем, ни открытки.
Где он? Что с ним? Полночь. Спит село.
Услыхала кашель у калитки,
Встала: „Ну, кого там принесло?
 
Эх ты горе, так и не уснула...”
Дверь раскрыла, ветер валит с ног,
Вышла и руками вдруг всплеснула:
Младшенький, родименький сынок!
 
Обняла, к лицу его припала.
И стоял, обросший бородой,
Тот, кого в тазу она купала,
Мыла чистой тепленькой водой.
 
Дрожь в ногах – все старость и простуда.
Затопила печь, накрыла стол.
– С фронта, милый, как же ты, откуда?
Отпустили?
– Нет, я сам ушел.
 
Сам ушел! – Он повторил и замер.
Повторил, не пощадил седин.
Как чужие, встретились глазами,
И отвел лицо в сторонку сын.
 
Долгим взгдядом мать его пытала, –
Страшен долгий материнский взгляд, –
А потом беззвучно прошептала:
– Будь ты проклят, уходи назад!
 
Есть у нас свои законы жизни:
Мы в боях фашистких бъем зверей,
Кто изменит в этот час Отчизне, –
Того ждет проклятье матерей.

               1942 г.


Вариант:
     Есть у нас свои законы жизни:
     Мы в боях фашистских бьем зверей.
     Кто изменит в этот час Отчизне, –
     Тот изменит матери своей.




---------------
Руският поет Джек Алтаузен (Яков/Джек Моисеевич Алтаузен) е роден на 14/26 декември 1907 г. в селището Федосиевски мини, Иркутска губерния. Първите си стихотворения публикува в сп.  „Красные зори” и в. „Власть труда” (1922 г.). Учи в Московския държавен университет. Член е на Иркутското литературно-художествено обединение (1923 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). Работи в редакцията на в. „Комсомольская правда” (1928 г.). Доброволец е във Великата отечествена война, военен кореспондент е на вестниците „Боевая красноармейская” и „Звезда Советов”; първият руски поет, награден с орден „Червено знаме”. Участва в съавторски книги като „Повесть об отпускнике Артёме, кулаке Бурьянове и Вихревском кооперативе” (1925 г.), „Отпускник Артём” (1925 г.), „Отпускник красноармеец Артём” (1926 г.), „Повесть о капитане и китайчонке Лане” (1926 г.) и „Повесть о негритёнке” (1928 г.), автор е на стихосбирките „Ленинский наказ” (1925 г.), „Олеська” (1928 г.), „Безусый энтузиаст” (1929 г.), „Ровесникам” (1930 г.), „Стихотворения” (1930 г.), „Первое поколение” (1932 г.), „Комсомольские поэмы” (1934 г.), „Ода молодости” (1935 г.), „Стихи для декламации” (1936 г.), „Избранные стихи” (1936 г.), „Политбоец Порфирий Бабий” (1941 г.) и др. Загива на 25 май 1942 г. в боевете край с. Надеждовка, Харковска област.