Уходит жизнь

Была ты
                как невеста
сегодня –
                сущий прах.
Не надо,
                так нечестно,
ведь мы –
                не на ножах.

Планете
                не внимая,
колода
                для родных,
так рвётся
                нить
                живая –
словно удар
                под дых!

И отмирает
                зрение
И затухает
                слух,
как граблями,
                старение
сгребает
                плоть
                и дух.

Сквозь пальцы,
                как водичка!
Как удержать,
                скажи!
Жизнь – 
                вредная
                привычка,
но как
               отвыкнуть
                жить?


Рецензии