Переводы с болгарского

 Татьяна Любенова
Перевод Елены Постоевой
                ***
Я не прощаюсь с печалью,
Как с песней своей соловей.
Так лето к осенним причалам
Прибьётся фатальностью дней.

Мне терпко вино молодое,
И горечь мне мёд принесёт,
Так истина станет златою,
И мудрость внезапно придёт.

Плоды эти нежно укрою,
И их сберегу мудрый свет,
И будто нежданной слезою
Засветится радость в ответ.

Как лето к осенним причалам
Прибьётся фатальностью дней.
Так я  не прощаюсь с печалью,
Как с песней своей соловей.

***
Аз не се сбогувам със тъгата,
Както птиците със песента.
Тя е неизбежна като Лято
Бавно тръгнало към Есента.

Нейното тръпчиво младо вино
Носи на горчилката меда,
Като истина неоспорима
И внезапна като мъдростта.

Жадно се наливат плодовете.
Натежават с мъдра светлина.
А зениците им топли светят
Като неочаквана сълза.

Тя е неизбежна. Като Лято,
бавно тръгнало към Есента.
Аз не се сбогувам със тъгата,
Както птиците със песента.