Ухаеш на сънища, моя Любов,
на топли завивки и меки постели.
Ухае на нежност дъха ти дълбок,
страха уталожил в горещите вени.
Навярно сънуваш онези поля,
изпъстрени целите с огнени макове
и тази протегната, топла ръка,
която не смее сега да те гали.
Тъй тихо сърцето в гръдта ти тупти,
че сякаш не тежки са дните ти били.
Сънувай, Любов! Във съня не боли.
Тя болката идва с безпътните изгреви
Сънувай, Любов
© Copyright: Милена Йорданова, 2015
Свидетельство о публикации №115080100136
Свидетельство о публикации №115080100136
Рецензии
