Станка Пенчева Последнее стихотворение

***

Мгла.
Бесплотная.
Вездесущая.
Был бы проливной дождь,
была б то буря -
дребезжали бы стекла,
жёлтые потоки бурлили,
небеса до дна разверзались!
Поднялась бы дыбом навстречу
с рычанием, с рёвом,
с лицом, перекосившимся от злости,
и до`смерти пусть бы ранила!
Но нет,
она трётся об меня,
бесшумная как кошка,
вкрадчивая, как донос.
Языком, горьким от дыма, облизывает
руки мои, лицо моё,
в сознание, укачивая, проникает,
стирает пути, направления,
горло каждому звуку затыкает,
вмуровывает,
вмуровывает потихоньку
в мягкость,
в безмолвие,
в непротивление..

25.07.15
пер. с болгарского Людмилы Станевой

*****************************************

текст оригинала:

***
Мъгла.
Безплътна.
Вездесъща.
Да бе проливен дъжд,
да беше буря –
да дрънчат стъклата,
порои жълти да се леят,
да се продънват небесата!
Да се надигнеше насреща
със рев, с ръмжене,
с лице от злоба загрозено,
до смърт да бе ме наранила!
А тя –
отърква се о мене,
безшумна като котка,
потайна като донос;
с език, горчив от дим облизва
лицето ми, ръцете,
в ума приспивно се промъква;
изтрива пътища, посоки
и гърлото на всеки звук затъква,
зазижда ме,
зазижда ме полека
във мекота,
в безмълвие,
в несъпротива…

Станка Пенчева
Април-май 2014
Последно стихотворение