Тихомълком пак при мене се отбиваш,
и скрит от мрака, пак така си тръгваш.
Знак ми оставяш анонимно- мълчаливо
в сянката на лятото, потулена от вятъра.
А избледнели истини сънищата пълнят,
любовта ни няма я, тя следите си покри.
И тъй опечален е до дома ми тротоарът,
по него стъпките ми глъхнат. Дъжд вали.
Тихомълком нощем при мене се отбиваш.
Съня ми пълниш с образи на лято и мечти.
И все към тебе тръгвам. И към мене ти си…
А на сутринта сами сме. Самота ни ромоли.
В съня ми
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115072308145
Свидетельство о публикации №115072308145
Рецензии
Колко ли ще е хубаво един към друг
да вървим,
ръце протегнати да ги стигнеме
без сутрин да сме сами.
Росен Русев 17.12.2017 16:42 • Заявить о нарушении
да вървим,
ръце протегнати да ги стигнеме
без сутрин да сме сами.
Росен Русев 17.12.2017 16:42 • Заявить о нарушении