Владимир Вейдле Берег Искии Брегът на Иския

„БЕРЕГ ИСКИИ”
Владимир Васильевич Вейдле (1895-1979 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БРЕГЪТ НА ИСКИЯ

Никой, нищо, освен... Синева, синева, синева,
вее ласкав ветрец, синьо-синьо морето е, нежно.
В синевата изплуват словата, отплуват слова,
изтърваните думи в лазурна бродерия чезнат.

В тази синя мъгла да отплуваш, да литнеш, в летеж
като сребърна струя в сияние да се разсееш,
да бърбориш, мълчиш, да отлиташ, летиш и умреш,
в тези думи крилати душата безкрила да влееш...

С ветровете пристигащи тя да кръжи и по път
в синеоката вис неподвижна стрела да разгърне
надълбоко, високо, до син и бездънен отвъд...
Ни към теб, ни към себе си нивга не ще се завърне.

               * Иския – остров на Тиренско море в Южна Италия близо до Неапол.


Ударения
БРЕГЪТ НА ИСКИЯ

Ни́кой, ни́што, осве́н... Синева́, синева́, синева́,
ве́е ла́скав ветре́ц, си́ньо-си́ньо море́то е, не́жно.
В синева́та изплу́ват слова́та, отплу́ват слова́,
изтърва́ните ду́ми в лазу́рна броде́рия че́знат.

В та́зи си́ня мъгла́ да отплу́ваш, да ли́тнеш, в лете́ж
като сре́бърна стру́я в сия́ние да се разсе́еш,
да бърбо́риш, мълчи́ш, да отли́таш, лети́ш и умре́ш,
в те́зи ду́ми крила́ти душа́та безкри́ла да вле́еш...

С ветрове́те присти́гашти тя́ да кръжи́ и по пъ́т
в синео́ката ви́с неподви́жна стрела́ да разгъ́рне
надълбо́ко, висо́ко, до си́н и бездъ́нен отвъ́д...
Ни към те́б, ни към се́бе си ни́вга не ште́ се завъ́рне.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Вейдле
БЕРЕГ ИСКИИ

Ни о ком, ни о чем. Синева, синева, синева,
Ветерок умиленный и синее, синее море.
Выплывают слова, в синеву уплывают слова,
Ускользают слова, исчезая в лазурном узоре.

В эту синюю мглу уплывать, улетать, улететь,
В этом синем сияньи серебряной струйкой растаять,
Бормотать, умолкать, улетать, улететь, умереть,
В те слова, в те крыла всей душою бескрылой врастая...

Возвращается ветер на круги свои, а она
В синеокую даль неподвижной стрелою несется,
В глубину, в вышину, до бездонного синего дна...
Ни к кому, никуда, ни к тебе, ни в себя не вернется.

               1965 г.




---------------
Руският поет, литературовед, културолог и либерален мислител Владимир Вейдле (Владимир Васильевич Вейдле) е роден на 1/13 март 1895 г. в Петербург. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1916 г.), където специализира в катедрата по обща история. Преподава история на изкуствата в Пермския университет (1918-1921 г.) и в Института по теория на изкуствата в Петроград (1921-1924 г.). През 1924 г. емигрира в Париж, където живее до края на живота си. Професор по християнски изкуства е в Свято-Сергиевския богословски институт в Париж (1925-1952 г.), води рубрика по Радио Свобода. Пише на руски, френски и италиански език. Публикува поезия, есета, литературно-критични обзори, литературоведчески монографии и изкуствоведчески статии в издания като „Звено”, „Последние новости”, „Современные записки”, „Числа”, „Русские записки”, „Круг”, „Вестник РСХД”, „Новый журнал”, „Опыти”, „Воздушные пути”, „Новый град”, „Возрождение”, „Мосты” и др. Автор е на стихосбирката „На память о себе” (1979 г.), на книги с есета, мемоари и литературоведчески трудове като „Умирание искусства” (1937 г.), „Вечерний день” (1952 г.), „Задача России” (1954 г.), „Рим” (1967 г.), „Безымянная страна” (1968 г.), „После «Двенадцати». Приношение кресту на могиле Александра Блока” (1973 г.), „О поэтах и поэзии” (1973 г.), „Зимнее солнце. Из ранних воспоминаний” (1976 г.), „Родная чужбина” (1977 г.) и др. Умира на 5 август 1979 г. в Париж.