Лятна нощ

Нощта е нежносиня
търкулната монета,
първична до безгрижие.
Бездиханна в тялото си,
до припадък сгушена
в полите на земята,
влюбена в своето безумие.
Смирена, облечена
в пъстрилото на лятото,
пише опус за влюбени очи
с дъх по морско огледало.
Нощта изпраща всеки миг
под пелерината на мрака.
И когато изгревът пристъпи
по миглите на хоризонта,
тя се свива в вопъл тих.
С копнеж по новото си лято.


Рецензии