Не съм ревнив, но трудно се въздържам,
когато вятърът те гали нежно.
Иска ми се здраво да го вържа,
за да постигна вместо него своите цели.
А той, лудетината, те целува
по бузите и по изпръхналите устни,
косите ти развява и флиртува,
надолу някъде по тялото се спуска.
Ще отлети, във спомените няма да остане.
Ще го забравиш, и други път така е било.
За мене ти си някакво сияние
едва дочакано, душата осветило...
15.04.2014 .
/из издадения през юни 2015 година в София сборник с любовна лирика "От първо лице"
Едва дочакано сияние
© Copyright: Петр Пенчев, 2015
Свидетельство о публикации №115071203591
Свидетельство о публикации №115071203591
Рецензии