Най - сетне есенният дьжд
Резервоара си изплиска
И планината изведнъж
В прозореца ти влиза, близка
И образи се трупат днес,
Без да ги дириш или чакаш,
И в хората със интерес
Сам въздуха се вглежда сякаш
И мисли, никакви на вид,
Чудесни стават под перото,
И погледът ти е открит
За хубовото и доброто...
Човече, нека прегори
И в тебе жаждата за слава -
Невероятно е дори
Какво спокойствие настава.
Спокойствие
© Copyright: Ева Кюри, 2015
Свидетельство о публикации №115071103492
Свидетельство о публикации №115071103492
Рецензии