Петя Дубарова С дождём

1962 - 1979

Как-будто где-то в небе вскрылись вены
и хлынул он - бурливый, ледяной,
лицо мне лижет, брызжется слюной,
лопочет мне в глаза о сокровенном.

Напуганный водою, как котёнок,
то вдруг свернётся в лужицу у ног,
то отразит неоновый цветок
искусственной звезды самовлюблённой.

Незримо различаю над собою:
густые, как вишнёвый чёрный сок,
бьют капли в дом, летя наискосок
и звонко гомонят, без перебоя.

Сижу одна, накрыта темнотою,
но нет, не одинок в ночи мой дом,
ведь сердце постигает под дождём
искусство разговаривать с водою.

пер. болгарского Людмилы Станевой

С ДЪЖДА
Петя Дубарова

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.
 
Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.
 
Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.
 
Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

1975