Сергей Шелковый Созополь через год Созопол след го

„СОЗОПОЛЬ ЧЕРЕЗ ГОД”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СОЗОПОЛ СЛЕД ГОДИНА

Два щиглеца, на Манделщам два братя,
по жицата звънят от сутринта,
на грешника Адам над глина свята
изгрява ден в свещена простота.
Созополска лазур-вълна прозрачна,
с цвят на вино море на Одисей.
Далеч дими като руина мрачна
озъбен фронт край руден ветровей.

Че то пълзи война в Украйна, звярът
забива зверски зъби в Първорус.
И синевата морска за подарък
ще дам на родната тревожна пръст.
А щиглеците, Осипови братя,
ми свирят, за да се сбогувам с тях;
там лястовички пееха, когато
преди година аз в Созопол бях.

Към Босфора ли те са отлетели,
над Мраморно море ли днес летят?
Аз още помня нежните им трели
в созополската топла благодат.
И чувам пак – без фалш и спам измамен,
чирикат за ефирен тънък слой,
разделящ многопластовата драма –
на Манделщам сте, щиглеци, акрани,
слънцепоклонници в живота мой.

               * Осип Манделщам (1891-1938 г.) – руски поет, представител на литературното течение акмеизъм.


Ударения
СОЗОПОЛ СЛЕД ГОДИНА

Два шти́глеца, на Ма́нделштам два бра́тя,
по жи́цата звъня́т от сутринта́,
на гре́шника Ада́м над гли́на свя́та
изгря́ва де́н в свеште́на простота́.
Созо́полска лазу́р-вълна́ прозра́чна,
с цвят на вино́ море́ на Одисе́й.
Дале́ч дими́ като́ руи́на мра́чна
озъ́бен фро́нт край ру́ден ветрове́й.

Че то́ пълзи́ война́ в Укра́йна, звя́рът
заби́ва зве́рски зъ́би в Първору́с.
И синева́та мо́рска за пода́рък
ште да́м на ро́дната трево́жна пръ́ст.
А шти́глеците, О́сипови бра́тя,
ми сви́рят, за да се сбогу́вам с тя́х;
там ля́стовички пе́еха, кога́то
преди́ годи́на а́з в Созо́пол бя́х.

Към Бо́сфора ли те́ са отлете́ли,
над Мра́морно море́ ли дне́с летя́т?
Аз о́ште по́мня не́жните им тре́ли
в созо́полската то́пла благода́т.
И чу́вам па́к – без фа́лш и спа́м изма́мен,
чири́кат за ефи́рен тъ́нък сло́й,
разде́ляшт многопла́стовата дра́ма –
на Ма́нделштам сте, шти́глеци, акра́ни,
слънцепокло́нници в живо́та мо́й.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
СОЗОПОЛЬ ЧЕРЕЗ ГОД

Чета щеглов, два братца Мандельштама,
звенят с утра, колышут провода.
Над вечной глиной грешника Адама
восходит дня святая простота.
Созопольская синь-волна прозрачна
и виноцветен Одиссея Понт.
Лишь издали чадит руиной мрачной,
ощерившись вдоль терриконов, фронт.

То зверь войны ползёт по Украине,
вгрызается ордынство в Перворусь.
И, взяв лишь на зубок понтийской сини,
я вновь домой к родным тревогам рвусь.
А два щегла, два Осиповых братца,
„Прощай!” мне с тех же проводов свистят,
где были рады ласточки смеяться
в созопольском июне год назад.

К Босфору ли касатки улетели,
над Марморой ли блещет их крыло?
А я всё помню нежные их трели,
цветущего Созополя тепло.
И слышу вновь: без фальши и без спама
щебечут мне про тонкие слои,
про подоплёку многослойной драмы –
подельники напевов Мандельштама,
щеглы, солнцепоклонники мои.

               17.06.2015 г., Созополь




---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.