Някъде дълбоко в теб
тихичко пристъпвам
и броя секундите си,
останали ми там.
В душата ти…
И оная наша, есенната лудост,
която неочаквано ни впримчи
за несвикване с тъгата си.
Някъде дълбоко в теб
поисках шепот да ти бъда.
Нима е много… толкова…
Колкото трохица обич
от сърцето ти да взема-
да ме топли и деня, нощта,
студа да не усещам
по кръпките на самотата си.
Някъде дълбоко в теб
мислите ми встъпват
до безмълвното си проглеждане.
И създавам поредния си стих
от метафори за чувства,
и се въртя в омагьосан кръг
от копнеж и страст
все по теб…
Дори в съня си.
А устните ми шепнат
всеки път молитва,
когато не те чувам,
когато не те виждам,
когато ръцете ми са ледни,
а денонощието- тъжно.
Някъде дълбоко в теб…
Тайно в душата ти
се вмъквам…
И оставам- единствено
по Чувства.
Някъде дълбоко в теб
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115062706971
Свидетельство о публикации №115062706971
Рецензии