Любов да ме вали

Хрисима съм.
Днес и блага.
Гъделичкам вятъра
с перушинка от стъкла.
И гоня си умората,
стъпки бели в мен,
на двете стъпала.
Мечтите си броя-
отсявам ги понякога.
По сипея отсреща
търкулвам сини
топчета от смях.
И дъждът се смее,
излегнал се на сянка,
спрял пороите
с коричка от деня.
Прегръщам трепети
на разцъфнал юни,
а те... в мен ухаят
на липи. И пак липи.
А в очите ми- светулки.
Сякаш бягащи комети.
А аз мечтаех си
любов да ме вали.
Целунах си надеждата.
По двете бузи.
За да я превърна
в нов живот.
В куфарче да сложа
тръпка, сърчице и обич.
Светът да ме пожелае.
И да ми подари Любов!

Хрисима съм!
И съм блага чак до там.
В дните си посявам радост
и радост искам някому да дам!

художник- Елена Есина


Рецензии