Игорь Царёв Салютами побед прожженная в зените

„САЛЮТАМИ ПОБЕД ПРОЖЖЕННАЯ В ЗЕНИТЕ...”
Игорь Вадимович Могила/ Царёв (1955-2013 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С ПОБЕДНИЯ САЛЮТ, ПРЕГАРЯЩА В ЗЕНИТА
 
С победния салют, прегаряща в зенита,
изпита от сълзи, с изтрити в прах нозе,
житейската основа строга нишка вплита,
света не топли вече, значи е на зле!
В далечните земи сами заспиват мечки.
Към снежния човек приижда мрачен час –
ту черна мъка ври, ту тряска бяла треска,
ту вечен огън обладава вечен мраз.
Виелица пияна все по-зло играе,
ковчега ни панелен сред леда реди;
на двора портиерът полудял ридае,
към зима прикован с верижка от следи...


Ударения
С ПОБЕДНИЯ САЛЮТ, ПРЕГАРЯЩА В ЗЕНИТА

С побе́дния салю́т, прега́ряща в зени́та,
изпи́та от сълзи́, с изтри́ти в пра́х нозе́,
жите́йската осно́ва стро́га ни́шка впли́та,
света́ не то́пли ве́че, зна́чи е на зле́!
В дале́чните земи́ сами́ заспи́ват ме́чки.
Към сне́жния чове́к прии́жда мра́чен ча́с –
ту че́рна мъ́ка ври́, ту тря́ска бя́ла тре́ска,
ту ве́чен о́гън облада́ва ве́чен мра́з.
Вие́лица пия́на все́ по-зло́ игра́е,
ковче́га ни пане́лен сред леда́ реди́;
на дво́ра портие́рът полудя́л рида́е,
към зи́ма прикова́н с вери́жка от следи́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Царёв
САЛЮТАМИ ПОБЕД ПРОЖЖЕННАЯ В ЗЕНИТЕ...

Салютами побед прожженная в зените,
Намокшая от слез, истертая на швах,
Подкладка бытия своей суровой нитью
Уже не греет мир и, значит, дело – швах!
На тридевять земель медведи впали в спячку.
Пугая снежных баб, стучатся на постой
То черная тоска, то белая горячка,
То вечные огни над вечной мерзлотой.
А пьяная метель все злее и проворней
Панельный наш ковчег заносит среди льдов,
И плачет во дворе с ума сошедший дворник,
Прикованный к зиме цепочкою следов…
 
http://www.stihi.ru/2014/12/21/2285




---------------
Руският поет, писател и журналист Игор Царьов (Игорь Вадимович Могила, псевдоним Игорь Царёв) е роден на 11 ноември 1955 г. в с. Погранично в Далечния изток, на границата с Китай. Завършва Ленинградския електротехнически институт (1980 г.). Работи като инженер-конструктор, а след това като журналист във в. „Московский комсомолец” и в. „Труд-7” и като зам.-главен редактор на в. „Российская газета – Неделя”. Публикува поезия, проза и публицистика в списания и алманаси като „Сетевая поэзия”, „Поэзия”, „Чайка”, „Воскресенье”, „Заблудившийся трамвай”, „Ковчег”, „Каштановый дом”, „Окна”, „АКМЕ”, „Лит-э-лит”, „Новый берег”, „Дальний Восток”, „Сибирские Огни” и мн. др. Автор е на стихосбирките „Море камни не считает” (2002 г.), „Соль мажор” (2011 г.) и „Переводы с языков пламени” (2013 г.), както и на над 10 книги с научно-популярна тематика. Член е на Съюза на журналистите на Москва и на Съюза на писателите на Русия. Носител е на много национални и международни литературни награди. Умира на 4 април 2013 г. в Москва.