Някъде далече- далече от мен пеят ветрове.
Там със смях се стелят облаци незрими.
В мечтите ми са моите със твойте светове.
А те търсих много дълго… дълго със години.
Намерих те. След толкова лета и бели зими.
Сега сутрин изгревите ми се къпят във злато.
Те порязват смело тъмнината и ми шепнат.
Безпаметна превръщам всяка мисъл в нежност.
И залезите са пак мои. Къпят още бреговете.
По пясъка те търся- следите си за мен оставил.
И се превръщам в миг. Във шепот. Крехкост.
Небетата са мои. Твои.Съдбата обеща ми две.
А аз събрах ги. Във едно да бъдат. До безкрая.
художник- Йовка Мечкарова
Небетата ни във едно
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115060808166
Свидетельство о публикации №115060808166
Рецензии
За съжаление аз не говоря български, но разбирам..Стих ми много хареса!
Kostya2003 25.01.2016 00:56 • Заявить о нарушении
Kostya2003 25.01.2016 00:56 • Заявить о нарушении