миг

миг от вчера
зрънце в шепа
шепот тих
за две очи
миг притихнал
спрял да диша
пространствата
опразнил
и без слух
без звук
и мисъл
и без дума
заключил празно
съдържание
в спомена за нещо
по стълбата на времето
ръждясало клеймо
по ден опразнен
и порция любов
без чувства
и без вик
без стон и жажда
миг от болка
в поглед сух
и в крясъка на птица
в капката на дъжд
сълза поредна плакал
в сянка на дъба
като път прашасал
с бременни въпроси
по следи на тяло
и лице на пътник
миг забравен
по светлик на свещ
изписал по времето
си пледоария
фадо за любов и болка
страст неутолима
в ритъм
полепнал сок
по ръцете ми нощес
търсещи до края
миг единствен
и неписан
неживян преди
но чакан
по пътя ми безимен


Рецензии