По окъснели нощни дюни,
когато и вълните са сами,
когато песъчинките се смеят
и с реверанс за танц поканват
изгрелите щъкащи звезди,
тогава обичам да се шмугна
в душата ти, неусетена да съм,
и във всяка твоя скрита мисъл.
Да усещам как бие твоето сърце,
а аз да знам, че то за мене бие.
Да разплитам всеки нежен миг,
слял се с тишината ни до края
по лъч единствен и немирен
от нас... до невидимото на безкрая.
Кога с теб се превръщаме във звук,
превзел и винаги, и на чувствата ни Рая.
Там… някъде, в сърцето ти само,
на некъсното ти есенно очакване.
Когато морето с пясъка лудува
и за нас си шепнат нежни думи.
художник- Светла Димитрова
Там някъде
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115051205038
Свидетельство о публикации №115051205038
Рецензии