Душата ми простенва в тиха полунощ,
от липсата в сърцето ми оскотява време.
А търся изход, но е непрогледност още,
ветрове в косите ми се гонят и се смеят.
А когато в тъмното пробягват светлини
и клаксони самотни постепенно си отиват,
и молитвите ми са единствените благини
по разсъмналата нежност на болка некрасива,
тогава съмвам в други стонове- боляни,
и закичвам по парченца обич бели орхидеи
в зениците на минувачи- познати и незвани,
докато теб те нямам в мен- нямам дълго още.
И пак гоня всички ветрове от този горък ден,
и търся още изход сред оскотялото си време.
Душата ми е стон болезнен, тя дири само теб.
А как исках само животите си с теб да слеем!..
Стенание
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115050406550
Свидетельство о публикации №115050406550
Рецензии
