Вали

 Вали... Душата на небето плаче.
А сълзите парят и попиват из прахта.
Под стрехата само опърпано врабче
отърси от дъжда омокрени крилата.

Гръм небесен изтряска хоризонта,
после стихна всеки шум от изненада.
Изваля се. Небето със око намигна.
Врабчето литна. Довея се прохлада.


Рецензии