извън всички мои времена
сънят се случва в мен
като признанието на нощта
като неслучено безвремие
когато очите ми през мигли
се гмуркат в непрогледна тъмнина
когато оглушавам тихо
а полутонове по петолиния
у мен прииждат и звънят
тогава съмнения ме пълнят
и обличат ме в дреха от съмнения
душата ми обхожда светове
и търси своя свят без мене
а дочувам тъжни гласове
и крясък птичи пълни
оглушалите простори
и порят ветровете в мен
и дълбаят страховете без мостове
когато любовта е без лице
тя е просто не- любовие
а в сърцето тегне ден
извън всички мои времена
нощите ми са сенки тъжни
под стряхата прокудени
разплакани без мое време
нощи
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115040811028
Свидетельство о публикации №115040811028
Рецензии
Когато любовта е без лице, а нощите са тъжни сенки раплакани, прокудени без време. Красиво и чувствено.
Росен Русев 17.12.2017 16:26 • Заявить о нарушении
Росен Русев 17.12.2017 16:26 • Заявить о нарушении