Поглеждаш ме някак си сърдито.
Мръщиш вежди… Що ли става?..
Потекох във вените ти скрито
и у теб забълбуках като ручей.
Пооглеждаш ме и някак странно.
В какво ли пред теб се провиних?..
Не се мръщи… Ще ти мине ядното.
С поглед сееш само вред мъгли.
А те зная като пръсти на ръката-
ти си влюбен... влюбен мъж.
Хайде… погали ме по косата,
целуни ме внезапно, изведнъж.
Виж… в очите ми изгря дъгата,
гребни от нея и спри да ми валиш.
Пътеките ни водят през гората,
а оттам нататък лесно е дори
и море пешком да извървиш.
Ослушай се! Звънят звъники
и многогласно пеят цяла нощ.
Не вярваш ли?.. Те за теб и мен
разполовяват мило тишината
и ти шепнат закачливо на ухо…
„ Влюбен си!
Признай си!..
Много ти личи!”
Личи ти
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115040410612
Свидетельство о публикации №115040410612
Рецензии