до края си у мен

 поема ден
пътник остарял
закрил очи
от напъпилите междучасия
и по звукописа
на ручей незаспал
бълбукат му надеждите
в многоточие оставено
и там където се повтаря
на битието тръгналия ден
животът пише свойта
нова пледоария
с мълчания запазени
( апосиопези)
в теб и мен
без които днес не може
и прикрили нежен смях
разрошили косите на иглика
зад завесите на облак
аз все към теб вървя
а ти не знаеш
и ме търсиш във времето
за пеперуди
когато е вълшебство
и илюзиите ни се струват
с прекрасен аромат
че и на сън и без сън
на двама ни се случват

тогава съмва бремето у теб
и ти тежи и спъва всеки миг
и търсиш спасение у мен
а аз до теб съм
и у теб съм
скрила в джоба ти
песен на авлига
и съм тихичко щастлива
защото знам
че до края си те имам

художник- Vincent van Gogh


Рецензии