По лествицата

 

             С вечноцъфтящи плодове от книгата на твоите поучения, премъдри,
                услаждаш сърцата на бодро внимаващите, блажени;
                това е стълбица, издигаща душата от земята
                към небесната и пребъдваща слава
                за тези, които с вяра те почитат.
                Кондак, глас 1

Празник е.
Звънят църковните камбани
отрадно още от разсъмване.
Подай ръка! Подай, свети Иоане,
по лествицата стръмна.
Че ние, днешните християни,
макар и маломощни,
от Бога също сме призвани
душите да об;жим.
Възможно е.
Възможно е от „Аз“- а да се отречеш,
от греховните нагласи и наслади.
Волята, с душата сраснала, да отсечеш,
жадувайки небесните награди.
Възможно е от земните богатства
душата си да отделиш
и по лествицата към небесно братство
от светци и ангели я устремиш.
Възможно е по благодатта Господня
душите морни да об;жим -
да достигнем до небето родно
и вовек със Тебе да останем, Боже.
Възможно е.
Амин.