Любовта ми- стрехица под небето

Из моята предстояща стихосбирка с лирически миниатюри...

автор: Йорданка Радева

///

да се глезиш ранко кога си в сънна дрямка,
и когато отвън денят се е лекинко разпукнал,
а часовникът да е забравил някъде звъна си,
и стрелките му небудни още… още да не бързат,

да усещащ с тяло нежността на топлото легло
и да искаш, а да не можеш очите да отвориш,
да знаеш, че неделя е, а си в сънна дрямка още,
и потъваш в омаята на сън… и любов… и още..

///

Ти си моето странно копринно небе,
ти си ми стръкче, избуяло на пролет.
Ти си въздишката на вълната у мен,
ти си ми принципа, без който не мога.
Ти си ми искрата от неугасената жар,
ти си ми стряхата и съдбица едничка.
Ти си път невървян, пътечка в снега,
ти си река, в която с радост се вливам.

///

Отдавна ти пиша с душата си мойте писма.
От дълги години думите за теб подбирам.
От дъгата взех си цветове и шепот на листа.
Дано поне едно от всички тях да си изчитал.
Писах ти, а не знам защо, защо ли теб обичам.
Писах ти за дългите си и самотни тихи нощи.
Написах ти колко тежко е да съм без теб сама.
Написах ти… Обичам те… И те чакам още…

///

Ще тръгвам вече. Така реших.
Макар да ми се иска да остана.
Но ти мълчиш. И до сълзи е.
У мен отдавна тлее тежка рана.

Ще тръгвам вече. Пак мълчиш.
Не ме поглеждаш. Тягост в нас е.
Крещи студът. Сърцето ми гнети.
Тръгвам вече. А искам да остана.

///

Не ме събуждай, соколе мой,
само с поглед ме милувай.
Че с теб сънят е сладък, мили мой,
в съня ми ненаситно ме жадувай.

Не ме събуждай, соколе мой,
с устни жадни докосни ме.
Че сърцето ми е твое, мили мой,
наяве и в съня ми ти люби ме.

///

Вземам си от тебе на глътки топлина,
от сърцето ти си вземам капка нежност.
И откривам из очите ти блага светлина,
търся всичко в теб- и любов, и вечност.
Душата ти усетих- в душата ми се тя всели,
като че ли лъх разпалва по кожата огньове.
И се побирам с теб по всички бели ширини.
Вземам си от теб ли?.. Не… Не бих...
Открадвам те за себе си.
От всички полушария.

///

Когато и тази нощ те приюти,
ти отпий с очи от тъмнината.
Отвън ухае наше лято на липи,
а аз до теб съм- в тишината.

А тя е днес нашата стопанка,
след толкоз зими там ни е добре.
Безбожни бягат сенки в сянка.
Не говорим. Любов е нашето небе.

///

Някой нарисува слънцето за мен.
Някой топлина днес по мен разлива.
Някой усмивка подари ми в този ден.
Някой ме обича. Прави ме щастлива.
Някой мъгли прогони от очите ми.
Някой с душата си в душата ми се вля.
Някой ме усмихва. По сърце ме търси.
Някой ме жадува.
И ме иска...
Иска..

///

Толкова много се нуждая от дом.
За душата си. Там да се вмести.
Да преливам... река, вълнолом
в очите ти. До края в сърцето.
Да те изпълвам по ивица дъх.
Живот за да имаш. Даже до Рая.
Ръце да ми бъдеш. И мое небе.
По синьото мен да ме пишеш.
И единствено мен да ме знаеш.

///

Понякога съм тъжна... Много...
И видима тъга очите ми поглъщат.
Понякога ми е минорно... Дълго...
И чувствата у мен будуват нощем.
Понякога със сълзите в очите си говоря.
И пътеките си търся във и без съня.
Понякога изпускам болка... С нея споря.
А някога сънувах, че мога да летя...

///

Как за тебе мога да умра?..
Не знаеш ли?.. За секунда не опитвай даже...
Щом в душата ми се изливат в порои дъждове,
тишините бягат, и те полудели са за някъде.
И всичко в мен се къса все на две...
Очите ми остават сухи и нецелунати до края.
Умирам в пореден път!.. Умирам от любов по теб!
Ти си ми животът! Ти си моят... сладкият ми залък!

///

Най- лошото не е, че съм без теб.
Най- лошото е, че си в сърцето ми.
И всички сини утрини от теб у мен
оголват ме до болка. И от безсъние.

Най- лошото не е, че не си до мен.
Най- лошото е, че се вля в кръвта ми.
Представа изгубих за минути, часове.
Липсваш ми в душата. До безсилие.

///

Пристъпваш в душата ми на пръсти
и я разлистваш плахо- лист по лист.
Шепоти откриваш и изписваш мисъл,
търсиш в нея свое място в миг по миг.
И дириш там своите бели водопади,
по пътечките си вити към нови небеса.
Сега съм Раят- откопчих се сама от Ада.
Превърнах се за тебе в бисерна река.

Предопределен си ми! Нима не знаеш?..
Влюбвай се! Влюбвай се по мен! Сега!

///

Докоснах те...
Очите ми от днес са твои.
Оглеждам се в твоите очи.
И сънувам пъстрилото из тях.
И ръцете ми са твои...
Галя те. А ме милваш ти.
Палиш в мен страсти и неволи.
Пресичам с теб сини необяти
и те рисувам с на гълъба- перце
по листата на цъфналата вишня.
Следобедите ни са устни и ръце,
които знаят тайнства. И ни пишат

///

художник- Александър Болотов