Пролетно

 Марта е…
Неприлично как се е разсмяла,
чевръсто надиплила поли,
и през рамо преметнала си шала,
сякаш звездите са за нея шили
дрешка от бледосинкави мъгли.
И със своята апатия привидна
свикнала да се задява,
а всъщност гали… и примигва,
и в очите ми е с Богове разсмяна.
Посягам минутката да хвана,
в която Марта сее чудеса.
По усамотените пътеки в парка
крача в душата с пролетта.
А чадърчето у мен звъни
и се разпява лек дъждец
във ритмична стъпка.
И ухаят всички ширини
на страстите кокичени по него.
И шушне по ухо на минувачи,
наднича по джобове и улуци.
Миг непристорен закуцуква-
търси своя дом от пролет
по минзухари жлътнали
и тананикащи капчуци.
А всеки ден е пъстър кукуряк,
очи разтворил в слънчева почуда.
По дланта ми калинка пъпли пак,
а вятърът се гони с пеперуди.
Поемам със очи красоти пред мен
и всички прибулени дървета.
И дочувам на пролетта рефрен,
и закачки на пчели жужукащи.
Съзнавам… всеки миг е пролет,
понесен от крилете на авлига.
И ме гали пролетният хлад,
сякаш влюбен мъж
в очите ми наднича.
Днес е вече мое минало,
а утре е… в напъпил цвят иглика.

художник- Венета Дочева