Моят смях

 Смехът ми е полъх нежно- свечерен,
които небесата по синьото ти пращат.
И ти се оказваш на смеха ми в плен,
и с него се превръщаш в птица бяла.
Смехът ми в скута ти за миг полягва
и те вика, и те мами, и знае да обича.
Той е ласката вечерно- теменужна,
ухание вълшебно и към тебе тича.
Смехът ми по тебе пее, що е нужно,
и по лицето ти в дъха ми се превръща.
И усещаш сякаш устните ми в сладост,
и не разбираш как и колко дълго още
как без мен си бил и как си оцелявал.
Смехът ми е от твоя смях сподирян
и в река от мен до тебе се превръща.
И ни поема със своята гребенна вълна,
и ни люлее, сякаш тя е тъй неземна,
и ни пее оная… сребристата луна…
Смехът ми в очите ти зелени
моите вселени нови ражда.

художник- Жулия Минева


Рецензии