Анатолий Поперечный Мне шепчут боги Шептят ми бого

„МНЕ ШЕПЧУТ БОГИ...”
Анатолий Григорьевич Поперечный (1934-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ШЕПТЯТ МИ БОГОВЕ

Шептят ми богове: Вървиш към ада,
сърцето в страшни мъки ще сломиш.
След нея тръгнеш ли – изгубваш радост,
покой изгубваш, щастие гориш.

След нея тръгнеш ли – и несполуки,
и врагове в добавка ще сбереш.
След нея тръгнеш ли – ще плащаш с мъки,
дори и късно, сам ще разбереш...

Шептят ми хора, обясняват риска,
печално свеждат поглед и шептят:
След нея тръгнеш ли, кълнат те близки,
и чуждите не ще те пощадят.

След нея тръгнеш ли – мълви приятел, –
то нашта дружба ще загубиш ти.
След нея тръгнеш ли, не каша сладка,
а глад неистов ще те връхлети...

След нея тръгнал, в мрачни дни ще чезнеш,
тежко ти и горко, щом подивя...
След нея тръгнах, без да се оглеждам,
разкайвам се, но и до днес вървя...


Ударения
ШЕПТЯТ МИ БОГОВЕ

Шептя́т ми богове́: Върви́ш към а́да,
сърце́то в стра́шни мъ́ки ште сломи́ш.
След не́я тръ́гнеш ли – изгу́бваш ра́дост,
поко́й изгу́бваш, шта́стие гори́ш.

След не́я тръ́гнеш ли – и несполу́ки,
и врагове́ в доба́вка ште сбере́ш.
След не́я тръ́гнеш ли – ште пла́шташ с мъ́ки,
дори́ и къ́сно, са́м ште разбере́ш...

Шептя́т ми хо́ра, обясня́ват ри́ска,
печа́лно све́ждат по́глед и шептя́т:
След не́я тръ́гнеш ли, кълна́т те бли́зки,
и чу́ждите не ште́ те пощадя́т.

След не́я тръ́гнеш ли – мълви́ прия́тел, –
то на́шта дру́жба ште загу́биш ти́.
След не́я тръ́гнеш ли, не ка́ша сла́дка,
а гла́д неи́стов ште те връхлети́...

След не́я тръ́гнал, в мра́чни дни́ ште че́знеш,
тежко́ ти и горко́, штом подивя́...
След не́я тръ́гнах, бе́з да се огле́ждам,
разка́йвам се, но и до дне́с вървя́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Поперечный
МНЕ ШЕПЧУТ БОГИ...

Мне шепчут боги: Не узнаешь рая,
Познаешь муки ада, сердца дрожь.
Пойдёшь за нею – потеряешь радость,
Покой утратишь, счастья не найдёшь.
 
Пойдёшь за нею – встретишь неудачу,
Да и врагов в придачу наживёшь.
Пойдёшь за нею – горечью заплатишь,
Да будет поздно, после сам поймёшь...

Мне шепчут люди, вроде бы не злые,
Печально опуская долу взгляд:
Пойдёшь за нею – проклянут родные,
Да и чужие не благословят.

Пойдёшь за нею, молвит друг-товарищ,
Считай, что дружбы нашей не вернёшь.
Пойдёшь за нею – каши с ней не сваришь,
А просто с голодухи пропадёшь...
 
Пойдёшь за ней – жизнь станет безотрадной,
Пойдёшь за ней – себе же на беду...
И я пошёл за нею безоглядно,
И по сей день, хоть каюсь, а иду...

               1981 г.




---------------
Руският поет и преводач Анатоли Поперечни (Анатолий Григорьевич Поперечный) е роден на 22 ноември 1934 г. в гр. Нова Одеса, Николаевска област. Завършва ленинградския педагогически институт „А. Херцен” (1954 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1960 г.). Завежда отдел поезия в сп. „Октябрь”. Превежда поезия от грузински, арменски, башкирски и др. езици. По негови стихове са написани над 100 популярни песни. Автор е на стихосбирките „Полнолуние” (1959 г.), „Червонные листья” (1960 г.), „Чёрный хлеб” (1960 г.), „Невидимый бой” (1962 г.), „Орбита” (1964 г.), „Россия, Родина, Любовь” (1964 г.), „Ночные поезда” (1965 г.), „Девятый круг” (1968 г.), „Ярость-жизнь” (1973 г.), „Ядро” (1975 г.), „Августовское поле” (1976 г.), „Зелёная калитка” (1981 г.), „Лик” (1982 г.), „Избранные стихотворения и поэмы” (1984 г.), „Трава у дома” (1985 г.), „Дань” (1987 г.), „Ночные переправы” (1988 г.), „Избранное: Стихотворения и поэмы” (1991 г.), „И снится нам трава, трава у дома” (2004 г.), на книги за деца, книги с преводна поезия, пиеси, киносценарии и др. Умира на 18 май 2014 г. в Москва.