Картина на Дега

Автор на пейзажа
и стихотворенията: Величка Николова - Литатру

Прилазва вечер. На небето
едрее сребърна луна,
а Ропотамо - на морето
отдава своята снага.

Самотен гларус от скалата
отпраща зов на любовта,
а тя – доволна – за отплата
му праща гларуска една.

А пък луната – съпричастна –
обгръща ги със светлина,
та любовта да е по- сластна
като в картина на Дега.

Автор: В. Н. - Литатру



                КЪСЧЕ НЕБЕ
;
От скалата гларус изкрещя печално…
Може би любима търси във нощта?
Може би от ревност страда най- глобално,
заради съперник – подъл - в любовта?!

Пей, ти птицо, бяла – от пяна родена.
Излей своите обич над морската шир.
Може би морето с любов отразена
ще дари сърцето със любовен мир.

Във морето – Черно - вълните бушуват,
а кораб рибарски гребе във нощта.
Уморени чайки на него будуват –
сгушени по двойки чак до сутринта.

И птиците имат сърца и се влюбват,
а облак самотен над тях, ако спре –
размахват крила и в море се погубват,
оставяйки своето късче небе!

Автор: В. Николова - Литатру