• •
•Когато си отиде любовта
и погледите вече не сияят,
а Слънце не целува Утринта,
и преспи сняг в косите си играят...
Тогава няма връщане назад
и настоящето е скръб безмерна,
а бъдещето е пустинен Ад -
прекрасна перла, но в черупка черна!
Тогава хлопва външната врата
и сам оставаш в празната си стая
и няма Бог, и няма Сатана,
които да отложат малко края!
Тогава знай, че всичко има край.
Пътеките - и те си имат края.
Но Любовта е вечна като Рай,
след стара идва нова - със омая...
Когато си отиде Любовта
и самотата те прегръща в мрака
недей да плачеш тъжно във нощта,
защото нова обич вън те чака!
Автор: В. Николова - Литатру
Вечна любов
© Copyright: Величка Николова -Литатру, 2015
Свидетельство о публикации №115022707590
Свидетельство о публикации №115022707590
Рецензии
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.