По криле на пеперуда...
Заник. Лъх в косите.
Море от синева. И вик.
И събудена отново
после следобедния сън
синевата ме милува
и по спомен ми рисува
твоя лик...
И виждам те...
така желан във всеки
тръпнещ миг в деня ми
как към мен протегнал си ръка
и как ме викаш...
мен сега... в живота ти
от тебе... пожелана.
И ти си там... някъде...
по късните очи
на тъмносиня пеперуда..
Друг не вижда.
И не чува.
Само аз и ти.
Щастливи...
в своето есенно безумие.
художник- Markovtsev Tatyana
Есенно безумие
© Copyright: Йорданка Радева, 2015
Свидетельство о публикации №115022504905
Свидетельство о публикации №115022504905
Рецензии