Павел Шубин Нет, я не верю в то, что ты была Не, а

„НЕТ, Я НЕ ВЕРЮ В ТО, ЧТО ТЫ БЫЛА...”
Павел Николаевич Шубин (1914-1950 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БИЛА СИ ТИ

Не, аз не вярвам, че била си ти.
Ти музика си, аз съм глух изцяло –
и паметта в разруха се върти,
и тъпота душата е раздрала.

Все пак живея. Аз съм още жив.
Зове ме призрачният край на пътя,
когато като сянка, но щастлив,
за сетен път на прага скъп ще стъпя.

О, как бе той далечен и желан
заветният ми сън: в креватче чисто
синчето спи, а на килимче там –
лисица, къщичка и вълк-вълчище.

И ти. И всичко. Път в нощта бучи.
Молба към простичкото чудо лутам...
За теб съм чужд... А ти мълчи, мълчи,
не говори! Аз само за минута.


Ударения
НЕ, АЗ НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БИЛА СИ ТИ

Не, а́з не вя́рвам, че била́ си ти́.
Ти му́зика си, а́з съм глу́х изця́ло –
и паметта́ в разру́ха се върти́,
и тъпота́ душа́та е раздра́ла.

Все па́к живе́я. А́з съм о́ште жи́в.
Зове́ ме при́зрачният кра́й на пъ́тя,
кога́то като ся́нка, но штастли́в,
за се́тен пъ́т на пра́га скъ́п ште стъ́пя.

О, ка́к бе то́й дале́чен и жела́н
заве́тният ми съ́н: в крева́тче чи́сто
синче́то спи́, а на кили́мче та́м –
лиси́ца, къ́штичка и въ́лк-вълчи́ште.

И ти́. И вси́чко. Пъ́т в ноштта́ бучи́.
Молба́ към про́стичкото чу́до лу́там...
За те́б съм чу́жд... А ти́ мълчи́, мълчи́,
не говори́! Аз са́мо за мину́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Павел Шубин
НЕТ, Я НЕ ВЕРЮ В ТО, ЧТО ТЫ БЫЛА...

Нет, я не верю в то, что ты была.
Ты – музыка, а я глухого глуше,
И даже память выжжена дотла
И тупостью перекосило душу.

И всё-таки живу. Ещё живу.
Меня зовёт конец моей дороги,
Когда я тенью встану наяву
В последний раз на дорогом пороге.

О, как он был желанен и далёк –
Заветный сон мой, угол полунищий,
На коврике стенном, где спит сынок,
Изба, лиса и серый волк-волчище.

И ты. И все. Мой дальний путь в ночи.
А я ещё молюсь простому чуду –
Тебе, чужой... А ты молчи, молчи,
Не говори!.. Я только на минуту.

               1944 г.




---------------
Руският поет, публицист и преводач Павел Шубин (Павел Николаевич Шубин) е роден на 14/27 февруари 1914 г. в с. Чернавск, Орловска губерния, сега Липецка област. Първите му публикувани стихотворения са от 1930 г. Завършва ленинградския педагогически институт „А. Херцен” (1939 г.). През Великата отечествена война е военен кореспондент. Превежда поезия на народите на СССР. Член е на Съюза на писателите на СССР (1938 г.). Автор е на стихосбирките „Ветер в лицо” (1937 г.), „Парус” (1940 г.), „Во имя жизни” (1943 г.), „Люди боя” (1944 г.), „Моя звезда” (1947 г.), „Солдаты” (1948 г.), „Дороги, годы, города” (1949 г.), на книгата с публицистика „Герои нашего фронта” (1945 г.) и др. Умира на 10 април 1950 г. в Москва.