Мои переводы

ЦВЕТЕЛИНА ГЕРГИНОВА
http://www.stihi.ru/2011/04/28/1313
МОСТ ЗА НАШИТЕ ДУШИ

Застанала встрани от моста за душата,
погледнах и видях - до мен е пропастта.
Разделят ме от нея стъпки преброени,
протяга тя към мен ръцете си студени.

“Ела!" - изсъска злобно и зловещо.
- Във моя огнен дом е тъй горещо.
Стая, пълна с пламъци те чака,
с постелка от безкрайна мъка.

Вземи, подарък - було на страстта,
покрий се и ще отидеш в пропастта.
Мнозина без да мислят го приеха,
с печат за пътя на скръбта поеха.”

Потресена, погледнах аз към моста,
там Христос бе разпънат върху кръста.
Загърбих бързо пропастта горяща,
към моста тръгнах със душа крещяща.

Застанала сама пред кръста плача,
товар от грехове след мене влача.
Бог от кръста гледа ме със поглед благ:
- “Защо държиш се сякаш съм ти враг?

Разпъваш Ме на кръста всеки ден,
отбягваш Моя дом за тебе отреден.
Аз всеки ден ти хлопам на вратата.
Ти чуваш, но заключваш си бравата.

Живота Си за тебе Аз пожертвах
и мост към Моя дом ти построих.
Не си отивай, а с  Мен остани!
По моста с Божиите сълзи тръгни!”


МОСТ К НАШИМ ДУШАМ
Стою  и вижу пропасть для себя,
Душа за ней чуть теплится, скорбя.
Не так уж далеко, но нет моста,
Тяну я руку к ней, но даль пуста.
Зловещий окрик слышу я во мгле:
«В мой дом иди – он в пепле и золе,
Там для тебя готов в кровати жар,
А приголубят горе и пожар.
Подарок – страсти черная вуаль.
В ней в пропасть проводить тебя не жаль.
Так многие избрали горя путь.
И ты меня за дар не обессудь».
Растерянный, искал к душе я мост.
Как завещал всевидящий Христос,
Распятый на кресте и за меня
В знамении душевного огня.
Стою совсем один, к мосту тянусь.
Со мной грехи и мертвенная грусть.
Бог смотрит с сожаленьем и тоской,
Меня, обняв ласкающей рукой.
«Я для тебя над пропастью не враг.
Пусть и хулил меня, испытывая страх.
И все же каждый день стучался в дверь,
В тебя я верил, верю и теперь.
Отдавши жизнь, я утвердился в том,
Что возведешь ты мост в небесный дом.
В бессмертии останешься со мной,
Закончив путь означенный, земной».