Бе стар и невзрачен, в балтона протрит,
с бомбе избеляло, с галоши стари.
Мръсен, небръснат, този странен „чешит”,
спеше на пейки по паркове, гари…
Замръкваше често до смърт прегладнял,
мрачен, унил – като улично куче.
Навярно по чудо в студа оцелял –
осъмваше денем където се случи!
Бързащи хора, с хладно презрение
извръщаха бързо, с погнуса в очи.
В други трепваше миг съжаление,
но чувстваха, че тази жал им горчи.
Не спираше никой до клетника стар
никой за поздрав длан не подаваше.
Той нямаше близки, ни верен другар,
за обич нежна не се надяваше.
Нямаше с кой самота да споделя,
ни с кой да разделя и залъка сух,
Нямаше бъдеще, дом и постеля.
И сляп бе светът покрай него, и глух!
Но срещна ранено улично куче,
събраха ги техните сродни съдби,
от него старецът обич получи,
и щастлив с жестокия свят се прости.
Старият бездомник, Генка Богданова
© Copyright: Генка Богданова, 2015
Свидетельство о публикации №115021409737
Свидетельство о публикации №115021409737
Рецензии