Късна есен, Генка Богданова

Лятото е вече спомен.             
Скита вятърът бездомен         
и от клюмналите клони            
листите последни рони.          

Умълча се и земята,
гледа тъжно небесата.
Слънце ласкаво не грее,
птица весело не пее.

Синият простор помръкна
и щурчето пак замлъкна.
Над гнездата запустели,
гъстата мъгла се стели.

Над полето зажадняло
дъжд обилен е валяло,
вече спи  успокоено,
с бистри „сълзи” напоено!

Скоро вихър ще завие,
сняг земята ще покрие
и под бялата покривка,
ще потърси тя почивка.

Ще сънува щедро лято
с много труд и плод богато,
ласки слънчеви и нежни,
смях край дюните крайбрежни.


Рецензии