Късно поздно...

Дамян Дамянов, перевод с болгарского.

Скажи, зачем сегодня снова ты, зачем?
Зачем опять мою терзаешь душу?
И этот взгляд, знакомый с прошлого мне тем,
Что там в меня запал, покой нарушил.

С печалью много лет храню твои слова.
Я помню их последнее звучанье.
И «я – твоя» не позабыть мне никогда,
Пусть было всё – разочарованье.

Небрежное движение, хлопок двери,
Как выстрелом в любовь, в ночи звучали.
Мы были – лето. Я любил тебя, прости,
А осенью я стал один, в печали.

Теперь зима. И снегом заметает путь.
За дверью завывает злая вьюга.
Нам прошлого нельзя уже с тобой вернуть.
Нельзя разжечь огонь на углях круга.

Но время не лекарство от своей любви.
Приходит снами к нам опять с тобою.
Мы прячемся, скрываемся от них в ночи.
Всё поздно, не вернуть! Грустим с любовью.
Поздно...

11.10.2014 г. © Ана Болик









КЪСНО

Дамян Дамянов

Защо си тук сега, едва сега?
Защо чак днес със погледа си, с тоя,
със който някога пропъди ме така,
че аз с години бягах, цял - тъга,
се сещам да ми кажеш: "Аз съм твоя!"
Защо чак днес, кажи, защо чак днес
се сещаш пак за любовта ми стара?
Тя бе до теб, но ти с нехаен жест
вместо в сърцето си да я поканиш - "влез!",
вратата и затръшна с толкоз ярост.
Тогаз бе лято... С думи и снага
и аз бях пленен. Ти бе също лятна.
Сега е вече есен. За кога?
Не виждаш ли - наблизо е снега.
До теб. До мен. И пътя към вратата
полека-лека ще затрупа той.
И с него - нас. И двамата. До пояс.
Защо едва сега си тук? Защо? Защо?
И да си моя днес, не съм аз твой.
Снегът е мой. И преспата му - моя.
Ах, късно си се сетила. И път
отдавна помежду ни няма.
Кога му беше времето, светът
гореше в зной. Днес иде с бяс снегът.
Преди да ни е скрил той, скрий се...
Късно!