Александр Ревич Девочка Момиче

„ДЕВОЧКА”
Александр Михайлович Ревич (1921-2012 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОМИЧЕ

Храсти през оградата надничат,
борове подпират в облак лик.
Моето момиче в парка тича
сред тревистия ни материк.
Клоните танцуват с лудост птича,
руйна влага в пясъка блести.
Моето момиче в парка тича,
боса по планетата лети.
Котарак на слънце се припича,
мига като сънен печенег.
Моето момиче в парка тича,
непохватен чудноват човек.

Още писък на куршум боботи,
под краката скърца пепелта.
Аз останах жив, дали защото
исках ти да крачиш по света?
Голобрад, ерген, бездетен минах
и с протрит ботуш вървях дотук;
дълго тъпчех чуждите градини,
за да ги отглежда някой друг.

По полята чужди сяхме рота,
пред куршума луд се кланях в бой
и не знаех още, че в живота
друг ще продължи живота мой.
Полъх на тютюн дома обтича,
тлее в гредореда тежък дим...
Моето момиче в парка тича,
в храсталака гъст, непроходим.
Борове на стража пики мятат;
свежест, тишина и птича плам.
Белег в склона – диря от лопата,
глината – разровена тук-там.


Ударения
МОМИЧЕ

Хра́сти през огра́дата надни́чат,
бо́рове подпи́рат в о́блак ли́к.
Мо́ето моми́че в па́рка ти́ча
сред треви́стия ни матери́к.

Кло́ните танцу́ват с лу́дост пти́ча,
ру́йна вла́га в пя́съка блести́.
Мо́ето моми́че в па́рка ти́ча,
бо́са по плане́тата лети́.

Котара́к на слъ́нце се припи́ча,
ми́га като съ́нен печене́г.
Мо́ето моми́че в па́рка ти́ча,
непохва́тен чуднова́т чове́к.

О́ште пи́сък на куршу́м бобо́ти,
под крака́та скъ́рца пепелта́.
Аз оста́нах жи́в, дали́ зашто́то
и́сках ти́ да кра́чиш по света́?

Голобра́д, ерге́н, безде́тен ми́нах
и с протри́т боту́ш вървя́х доту́к;
дъ́лго тъ́пчех чу́ждите гради́ни,
за да ги отгле́жда ня́кой дру́г.

По поля́та чу́жди ся́хме ро́та,
пред куршу́ма лу́д се кла́нях в бо́й
и не зна́ех о́ште, че в живо́та
дру́г ште продължи́ живо́та мо́й.

По́лъх на тютю́н дома́ обти́ча,
тле́е в гредоре́да те́жък ди́м...
Мо́ето моми́че в па́рка ти́ча,
в храстала́ка гъ́ст, непроходи́м.

Бо́рове на стра́жа пи́ки мя́тат;
све́жест, тишина́ и пти́ча пла́м.
Бе́лег в скло́на – ди́ря от лопа́та,
гли́ната – разро́вена тук-та́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Ревич
ДЕВОЧКА

Ломятся кусты через ограду,
сосны подпирают облака.
Девочка моя бежит по саду,
по густой траве материка.
Расплясались ветки до упаду
над сырым утоптанным песком.
Девочка моя бежит по саду,
по песку планеты босиком.
Кот на солнцепеке полосатый
щурится, как сонный печенег.
Девочка моя бежит по саду,
косолапый чудо-человек.

До сих пор я слышу посвист пули,
под ногой еще скрипит зола.
Я остался жив не потому ли,
чтобы ты, хорошая, жила?
Холостой, бездетный, безбородый,
сбитыми подковами сапог
я топтал чужие огороды,
чтобы кто-то их возделать мог.

По чужим полям перебегая,
пуле-дуре кланяясь в бою,
я еще не знал, что жизнь другая
на земле продолжит жизнь мою.
Легкий дым сырого самосада,
Тлеющих стропил тяжелый дым...
Девочка моя бежит по саду,
сквозь кусты, по зарослям густым.
И стоят на страже стрелы сосен,
птичий посвист, зелень, тишина.
След лопаты – шрамом на откосе,
глина кое-где обнажена.

               1958 г.




---------------
Руският поет и преводач Александър Ревич (Александр Михайлович Шендерович/ Ревич) е роден на 2 ноември 1921 г. в гр. Ростов на Дон. Учи във военно училище в гр. Орджоникидзе и заминава на фронта; пленяват го, бяга от плен и продължава да се сражава в наказателен батальон. След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.), а от 1994 до 2009 г. преподава художествен превод в института. Пише поезия на руски и на полски език, публикува поезия и преводна поезия от началото на 50-те години. Член е на Съюза на писателите на СССР (1952 г.). Автор е на стихосбирките „След огня” (1970 г.), „Единство времени” (1977 г.), „Поэмы” (1994 г.), „Чаша” (1999 г.), „Дарованные дни” (2004 г.), „Из книги жизни” (2007 г.), „Позднее прощание” (2010 г.), „Перед светом: О войне. О Москве” (2013 г.) и на над 15 книги с преводна поезия от френски, немски, английски, италиански, полски, сръбски, гръцки и др. езици. Умира на 24 октомври 2012 г. в Москва.