Да знаеш

 И да знаеш- не съм с тяло на метреса,
не съм случайна, просто някаква жена.
В живота ти пристъпвам- нежен повей,
за теб съм скрила в очите си слънца.

Очите ми са твои кадифени поднебесия,
знаят меко да галят лицето ти... душата.
Посред зима те бели пролети рисуват
и разцъфват рано минзухарите в гората.

Ала устните ми са същински чудеса
и са изписани луни с креда от малини.
И могат да целуват, но ти не знаеш как.
Днес съм тук- твоя вишнева градина.

И косите ми са пищна, тъмна свила,
всеки лъч по тях за твоята любов шепти.
Ръце протягам... да те докосна, мили…
Сърцето на влюбена жена римите реди.

Душата ми е днес пъстрокрила птица,
разстояния прелита- душата ти крили.
И се вмъква в теб- не иска и не пита,
просто има нужда с твоята да полети.

Как сърцето ми бие в лудост до забрава,
щом си спомня още как ме галиш с глас.
Замират звуци. Вселената ни разцъфтява.
Аз съм в теб. И съм недопита глътка страст.

художник- Markovtsev Tatyana