Борис Кравецкий - Старая фотография

Вновь - фотография…. Поля - под кукурузой….
Мне вспомнился - студенческий отряд:
Стою с початком – полновесным, грузным;
И, рядом - однокашники стоят….
Кто в чём стоит: платки, береты, шляпы.
Задорные, смешливые глаза -
Удрали будто бы, от мамы с папой -
А, нашаливши - не хотят назад….
От фото веет - свежим, тёплым ветром.
Но сердце мне - переполняет грусть….
Счастливая пора: «Откликнись! - Где ты?!»
Эх, скинуть лет бы - непомерный груз -
Взяв в руки этот, золотой початок:
Как будто б, палочку волшебную поднять -
Снять тот запрет, что «под семью печатями»,
И плечи друга, юные – обнять!
Сказать - ему…. А он в ответ – ответит….
До края, воздухом - наполнить грудь….
…Но не повеет дней тех, свежий ветер.
А время - вспять, увы! – не повернуть….

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

СТАРА СНИМКА

Отново - снимка... В полето – кукурузи…
И спомням си студентският отряд:
Стоя с кочана тежък, пълнозърнест,
до мен и съучениците стоят….
Кой със шапка, с таке, със забрадка,
с палави, насмешливи очи –
офейкали от мама и от татко -
беля направили – назад нещат…
На свеж и топъл вятър лъха снимката,
но сърцето ми – препълнено с тъга…
Щастливо време, „Откликни! – Къде си?”
Ех, годините да смъкна - толкоз тъжни -
взех в ръката си мамулът златен,
като че вълшебна пръчка вземам –
забрани свалям де под „ печат семеен”
и млади рамене аз ще прегръщам!
Говоря му… Той в отговор – отвръща…
И с въздух, цели пълнят се гърдите ми…
Но не повява този ден свеж вятър,
а времето, назад, уви! – не връща се….