Александр Плитченко Птиц развелось, набежало, слет

„ПТИЦ РАЗВЕЛОСЬ, НАБЕЖАЛО, СЛЕТЕЛОСЬ...”
Александр Иванович Плитченко (1943-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПТИЦИТЕ СБРАХА СЕ В РОЙ, ОТЛЕТЯХА

Птиците
сбраха се
в рой,
отлетяха!
Странно море от цветя полетя!
Те
непрекъснато свиреха, пяха
и ароматът им
дълго цъфтя!
С тези стремителни росни очички,
с песните в тези простори напред,
милите,
вие предсказахте всичко,
всичко, което очаквахме с теб.


Ударения
ПТИЦИТЕ СБРАХА СЕ В РОЙ, ОТЛЕТЯХА

Пти́ците сбра́ха се в ро́й, отлетя́ха!
Стра́нно море́ от цветя́ полетя́!
Те́ непрекъ́снато сви́реха, пя́ха
и арома́тът им дъ́лго цъфтя́!

С те́зи стреми́телни ро́сни очи́чки,
с пе́сните в те́зи просто́ри напре́д,
ми́лите, ви́е предска́захте вси́чко,
вси́чко, кое́то оча́квахме с те́б.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Плитченко
ПТИЦ РАЗВЕЛОСЬ, НАБЕЖАЛО, СЛЕТЕЛОСЬ...

Птиц
развелось,
набежало,
слетелось!
Море цветов незнакомых сбрелось!
Им
неумолчно свистелось и пелось,
Неугасимо
и пряно цвелось!
Росными этими к небу глазами,
Песнями этими в полные дни,
Милые,
Миру вы все предсказали,
Все, что с тобою мы знали одни.




---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Александър Плитченко (Александр Иванович Плитченко) е роден на 9 април 1943 г. в с. Чумаково, Новосибирска област. Учи в Новосибирския държавен педагогически институт, завършва литературния институт „Максим Горки” (1982 г.). Работи като редактор във в. „По ленинскому пути”, отговорен секретар на сп. „Сибирские Огни”, главен редактор на Новосибирското издателство и на сибирското отделение на изд. „Детская литература”. Превежда якутски и алтайски епос и поезия от тувински, бурятски, монголски, турски, унгарски, полски и немски език. Член е на Съюза на писателите на СССР (1968 г.), от 1993 до 1997 г. оглавява новосибирската писателска организация. Автор е на книгите с поезия и проза „Про Сашку” (1965 г.), „Аисты улетают за счастьем” (1966 г.), „Облака, деревья, травы” (1967 г.), „Стихотворения” (1968 г.), „Четыре белых коня” (1970 г.), „Екатерина Манькова. Повесть о любви” (1972 г.), „Родительский сад” (1972 г.), „Дневник” (1975 г.), „Родня” (1976 г.), „Стихотворения” (1978 г.), „Слово растений” (1979 г.), „Любовь к снегу” (1980 г.), „Земляничный холм” (1983 г.), „Сказки народов Сибири” (1984 г.), „Родительский дом” (1985 г.), „Оклик” (1986 г.), „Письмовник, или Страсть к каллиграфии” (1988 г.), „Дверь на холме. След мамонта” (1988 г.), „Якутские народные песни” (1988 г.), „Волчья грива” (1990 г.), „Медведь и соболь” (1990 г.), „Лисица и заяц” (1991 г.), „Волк и кабан” (1992 г.), „Маадай-Кара” (1995 г.) и др. Умира на 8 ноември 1997 г. в Новосибирск.