Александр Плитченко Соглашусь. Обойду. Обману

„СОГЛАШУСЬ. ОБОЙДУ. ОБМАНУ...”
Александр Иванович Плитченко (1943-1997 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩЕ ГЛУМЯ. ЩЕ ИЗЛЪЖА

Ще глумя.
Ще излъжа.
Встрани.
Но се връща невярното слово
и стоварва, разрива вини,
озлобява и мъчи отново.


Ударения
ЩЕ ГЛУМЯ. ЩЕ ИЗЛЪЖА

Ште глумя́. Ште излъ́жа. Встрани́.
Но се връ́шта невя́рното сло́во
и стова́рва, разри́ва вини́,
озлобя́ва и мъ́чи отно́во.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Плитченко
СОГЛАШУСЬ. ОБОЙДУ. ОБМАНУ...

Соглашусь.
Обойду.
Обману.
Но вернется неверное слово,
И обрушит, обвалит вину,
Обозлит и замучает снова.




---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист и преводач Александър Плитченко (Александр Иванович Плитченко) е роден на 9 април 1943 г. в с. Чумаково, Новосибирска област. Учи в Новосибирския държавен педагогически институт, завършва литературния институт „Максим Горки” (1982 г.). Работи като редактор във в. „По ленинскому пути”, отговорен секретар на сп. „Сибирские Огни”, главен редактор на Новосибирското издателство и на сибирското отделение на изд. „Детская литература”. Превежда якутски и алтайски епос и поезия от тувински, бурятски, монголски, турски, унгарски, полски и немски език. Член е на Съюза на писателите на СССР (1968 г.), от 1993 до 1997 г. оглавява новосибирската писателска организация. Автор е на книгите с поезия и проза „Про Сашку” (1965 г.), „Аисты улетают за счастьем” (1966 г.), „Облака, деревья, травы” (1967 г.), „Стихотворения” (1968 г.), „Четыре белых коня” (1970 г.), „Екатерина Манькова. Повесть о любви” (1972 г.), „Родительский сад” (1972 г.), „Дневник” (1975 г.), „Родня” (1976 г.), „Стихотворения” (1978 г.), „Слово растений” (1979 г.), „Любовь к снегу” (1980 г.), „Земляничный холм” (1983 г.), „Сказки народов Сибири” (1984 г.), „Родительский дом” (1985 г.), „Оклик” (1986 г.), „Письмовник, или Страсть к каллиграфии” (1988 г.), „Дверь на холме. След мамонта” (1988 г.), „Якутские народные песни” (1988 г.), „Волчья грива” (1990 г.), „Медведь и соболь” (1990 г.), „Лисица и заяц” (1991 г.), „Волк и кабан” (1992 г.), „Маадай-Кара” (1995 г.) и др. Умира на 8 ноември 1997 г. в Новосибирск.